14 jun 2025, 23:37

Лица

  Poesía
260 2 6

На сигурно, зад маските

лицата си ще скрием

усмивките и блясъкът

сълзите ще убият.

 

“Еднаквите”- привличат се

с борбите във душите?

В заблуди се обличаме,

понасяме вредите.

 

Притиснати отвсякъде,

да лазим ли родени,

наведени, нанякъде

безцелно да поемем?

 

Болезнено-горчивите

признания ни парят,

а сладостно-фалшивите

в копнежи ни удавят.

 

Невидимата граница

къде ще да поставим?

Тъй новата си страница

успешна да направим?

 

Надеждата изгубена

от болките жестоки,

уроците получени,

доколко надълбоко

 

проникват и зад маските

лицата ни огряват?

На истината блясъкът

единствен ни спасява…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...