14 jun 2025, 23:37

Лица

  Poesía
269 2 6

На сигурно, зад маските

лицата си ще скрием

усмивките и блясъкът

сълзите ще убият.

 

“Еднаквите”- привличат се

с борбите във душите?

В заблуди се обличаме,

понасяме вредите.

 

Притиснати отвсякъде,

да лазим ли родени,

наведени, нанякъде

безцелно да поемем?

 

Болезнено-горчивите

признания ни парят,

а сладостно-фалшивите

в копнежи ни удавят.

 

Невидимата граница

къде ще да поставим?

Тъй новата си страница

успешна да направим?

 

Надеждата изгубена

от болките жестоки,

уроците получени,

доколко надълбоко

 

проникват и зад маските

лицата ни огряват?

На истината блясъкът

единствен ни спасява…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...