Лица
На сигурно, зад маските
лицата си ще скрием
усмивките и блясъкът
сълзите ще убият.
“Еднаквите”- привличат се
с борбите във душите?
В заблуди се обличаме,
понасяме вредите.
Притиснати отвсякъде,
да лазим ли родени,
наведени, нанякъде
безцелно да поемем?
Болезнено-горчивите
признания ни парят,
а сладостно-фалшивите
в копнежи ни удавят.
Невидимата граница
къде ще да поставим?
Тъй новата си страница
успешна да направим?
Надеждата изгубена
от болките жестоки,
уроците получени,
доколко надълбоко
проникват и зад маските
лицата ни огряват?
На истината блясъкът
единствен ни спасява…
© Мария Митева All rights reserved.
