16 nov 2010, 15:35

Лицата 

  Poesía » Otra
378 0 3

Тъга в лицата на хората свети.

Нещастни, отчаяни, плахи,

от безнадеждност обзети

са тези лица. Търсят стряха,

 

разбиране, нежност,  утеха,

любов и приятелско рамо.

Мечтите, надеждите взеха им.

Остана единствена само

 

тъгата по тях да светлее

и мисъл, под маска прикрита,

че някой ден, както се реят,

изгубени сред тълпите,

 

звездица зов ще им прати 

и лъч по копринена нишка.

Внезапно щастливи, богати

с приятелства  (без въздишки)

 

ще грейнат красиво тогава

лицата на хората разни.

На Живота в разноцветната врява

всеки ден, всеки миг ще е празник.

 

 

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??