Лицата
Тъга в лицата на хората свети.
Нещастни, отчаяни, плахи,
от безнадеждност обзети
са тези лица. Търсят стряха,
разбиране, нежност, утеха,
любов и приятелско рамо.
Мечтите, надеждите взеха им.
Остана единствена само
тъгата по тях да светлее
и мисъл, под маска прикрита,
че някой ден, както се реят,
изгубени сред тълпите,
звездица зов ще им прати
и лъч по копринена нишка.
Внезапно щастливи, богати
с приятелства (без въздишки)
ще грейнат красиво тогава
лицата на хората разни.
На Живота в разноцветната врява
всеки ден, всеки миг ще е празник.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
