Лице
Някой е зашил лицето ми накриво -
на едри бодове,
с дебел конец...
И всяка мимика
от болка го присвива,
устата ми прескача - болен скакалец.
Усмивката и тя -
озъбена гримаса,
челото в белези,
и в бод до бод -
не смея да се смея - ще се спраска,
и без лице ще ходя
доживот.
Човъркам нервно с козметична ножичка,
и режа търпеливо
шев след шев...
Остават грозни дупчици,
но може би
така ще имам истинското си лице.
на едри бодове,
с дебел конец...
И всяка мимика
от болка го присвива,
устата ми прескача - болен скакалец.
Усмивката и тя -
озъбена гримаса,
челото в белези,
и в бод до бод -
не смея да се смея - ще се спраска,
и без лице ще ходя
доживот.
Човъркам нервно с козметична ножичка,
и режа търпеливо
шев след шев...
Остават грозни дупчици,
но може би
така ще имам истинското си лице.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радост Даскалова Todos los derechos reservados
