Sep 24, 2008, 12:05 AM

Лице

  Poetry » Other
1K 0 12
Някой е зашил лицето ми накриво -
на едри бодове,
с дебел конец...
И всяка мимика
от болка го присвива,
устата ми прескача - болен скакалец.

Усмивката и тя -
озъбена гримаса,
челото в белези,
и в бод до бод -
не смея да се смея - ще се спраска,
и без лице ще ходя
доживот.

Човъркам нервно с козметична ножичка,
и режа търпеливо
шев след шев...
Остават грозни дупчици,
но може би
така ще имам истинското си лице.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...