18 abr 2008, 19:15

Лице в Лице

  Poesía
1.1K 0 3
Лице в Лице

Поглед взирам в тишината,
настръхват космите по мен,
усещам твоето присъствие
и знам, че си пред мен.

Заглъхват ушите от страхопочитание,
но няма тук място за ридание,
това е битка с теб,
един живот, събран във миг.

Знам, не само аз треперя,
чувствам твоя страх
и на любовта силата безмерна
ужасява и безпомощност
изпълва те, както крава във ливада със люцерна.

Дъх и лед.
Битката приключи,
но нищо не се случи
избяга за пореден път...
Обърна се, остави за поредната ни среща,
не пожела да вземеш пак от мене нещо.

Докога ще ме пренебрегваш?
Нима недостоен съм за теб?!
Ела при мен ти, Смърт, вземи ме,
но първо радост и любов махни от мен.
Защо не радваш се, готов съм, приеми ме
и да стана част от теб във теб -
страхуваш се да станеш по-добра?

(продължава)
 музиката е подбрано допълнение. Натисни ТУК

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Радев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...