18 abr 2008, 19:15

Лице в Лице

  Poesía
1.1K 0 3
Лице в Лице

Поглед взирам в тишината,
настръхват космите по мен,
усещам твоето присъствие
и знам, че си пред мен.

Заглъхват ушите от страхопочитание,
но няма тук място за ридание,
това е битка с теб,
един живот, събран във миг.

Знам, не само аз треперя,
чувствам твоя страх
и на любовта силата безмерна
ужасява и безпомощност
изпълва те, както крава във ливада със люцерна.

Дъх и лед.
Битката приключи,
но нищо не се случи
избяга за пореден път...
Обърна се, остави за поредната ни среща,
не пожела да вземеш пак от мене нещо.

Докога ще ме пренебрегваш?
Нима недостоен съм за теб?!
Ела при мен ти, Смърт, вземи ме,
но първо радост и любов махни от мен.
Защо не радваш се, готов съм, приеми ме
и да стана част от теб във теб -
страхуваш се да станеш по-добра?

(продължава)
 музиката е подбрано допълнение. Натисни ТУК

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Радев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...