Лице в Лице
Лице в Лице
Поглед взирам в тишината,
настръхват космите по мен,
усещам твоето присъствие
и знам, че си пред мен.
Заглъхват ушите от страхопочитание,
но няма тук място за ридание,
това е битка с теб,
един живот, събран във миг.
Знам, не само аз треперя,
чувствам твоя страх
и на любовта силата безмерна
ужасява и безпомощност
изпълва те, както крава във ливада със люцерна.
Дъх и лед.
Битката приключи,
но нищо не се случи
избяга за пореден път...
Обърна се, остави за поредната ни среща,
не пожела да вземеш пак от мене нещо.
Докога ще ме пренебрегваш?
Нима недостоен съм за теб?!
Ела при мен ти, Смърт, вземи ме,
но първо радост и любов махни от мен.
Защо не радваш се, готов съм, приеми ме
и да стана част от теб във теб -
страхуваш се да станеш по-добра?
(продължава)
музиката е подбрано допълнение. Натисни ТУК
Поглед взирам в тишината,
настръхват космите по мен,
усещам твоето присъствие
и знам, че си пред мен.
Заглъхват ушите от страхопочитание,
но няма тук място за ридание,
това е битка с теб,
един живот, събран във миг.
Знам, не само аз треперя,
чувствам твоя страх
и на любовта силата безмерна
ужасява и безпомощност
изпълва те, както крава във ливада със люцерна.
Дъх и лед.
Битката приключи,
но нищо не се случи
избяга за пореден път...
Обърна се, остави за поредната ни среща,
не пожела да вземеш пак от мене нещо.
Докога ще ме пренебрегваш?
Нима недостоен съм за теб?!
Ела при мен ти, Смърт, вземи ме,
но първо радост и любов махни от мен.
Защо не радваш се, готов съм, приеми ме
и да стана част от теб във теб -
страхуваш се да станеш по-добра?
(продължава)
музиката е подбрано допълнение. Натисни ТУК
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Радев Всички права запазени
