Лицемери
Затворени
във личното си блато,
римуващи
и дремещи
в душите си,
затоплени,
от самолюбие огряти,
невиждащи
извън стомасите…
Мълчахте ред години…
Деца убиваха –
по глобуса
безкръвно място
не остана…
Сега прогледнахте –
ах, как ужасно…
И пръстчета зачупихте
от отзарана…
Лицемерие!!!
Но –
печелившо…
Какви човеколюбци само…
Идете,
детски гробчета
вий вижте…
И ще се засрамите?
В блатото си
на топло ще се гушнете,
а стихчета сенилни
пак ще дращите…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
