Затворени
във личното си блато,
римуващи
и дремещи
в душите си,
затоплени,
от самолюбие огряти,
невиждащи
извън стомасите…
Мълчахте ред години…
Деца убиваха –
по глобуса
безкръвно място
не остана…
Сега прогледнахте –
ах, как ужасно…
И пръстчета зачупихте
от отзарана…
Лицемерие!!!
Но –
печелившо…
Какви човеколюбци само…
Идете,
детски гробчета
вий вижте…
И ще се засрамите?
В блатото си
на топло ще се гушнете,
а стихчета сенилни
пак ще дращите…
© Георги Коновски All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
