Лицемери
Затворени
във личното си блато,
римуващи
и дремещи
в душите си,
затоплени,
от самолюбие огряти,
невиждащи
извън стомасите…
Мълчахте ред години…
Деца убиваха –
по глобуса
безкръвно място
не остана…
Сега прогледнахте –
ах, как ужасно…
И пръстчета зачупихте
от отзарана…
Лицемерие!!!
Но –
печелившо…
Какви човеколюбци само…
Идете,
детски гробчета
вий вижте…
И ще се засрамите?
В блатото си
на топло ще се гушнете,
а стихчета сенилни
пак ще дращите…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
