ЛИЦЕМЕРИЕ НЕЧИЕ ...
898
0
4
(просто изповед)
Лицемерие нечие аз не приемам.
Затова на миналото обръщам гръб.
Щастието не крие се в лъжите.
Макар да не подлежат на никакъв съд.
Нека не само ти
да избираш с кого си,
но после не трябва
някога да попиташ
направила какво си.
Човек избира средата,
в която се движи
и не винаги вижда
ръката, протегната
с надежда за ласка.
Може би, защото
светът е с маска.
Живея аз по свои закони,
често различни
от тези на другите.
Но за кого
е справедливо това?
Само за мен, май, на света.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вили Тодоров Todos los derechos reservados
