6 mar 2015, 23:25

Лицето на живота

  Poesía
526 0 0

Отначало всичко вървеше,

създаде уютен дом,

с усмивка всичко градеше,

но после попадна в погром.

 

Отначало домът и огрян бе

от детска глъчка и смях,

бе стоплено нейното сърце,

но после всичко стана на прах.

 

Съпругът си верен загуби,

болест коварна уби го

и това я принуди

да гради всичко отново.

 

Сърцето й беше раздрано,

от плач, скръб и тежка мъка,

но не е лесно да изпълниш,

мисията да си жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...