Лицето на живота

6 mar 2015, 23:25

Poesía

385 0 0

Отначало всичко вървеше,

създаде уютен дом,

с усмивка всичко градеше,

но после попадна в погром.

Отначало домът и огрян бе

от детска глъчка и смях,

бе стоплено нейното сърце,

но после всичко стана на прах.

Съпругът си верен загуби,

болест коварна уби го

и това я принуди

да гради всичко отново.

Сърцето й беше раздрано,

от плач, скръб и тежка мъка,

но не е лесно да изпълниш,

мисията да си жена.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.