6.03.2015 г., 23:25

Лицето на живота

527 0 0

Отначало всичко вървеше,

създаде уютен дом,

с усмивка всичко градеше,

но после попадна в погром.

 

Отначало домът и огрян бе

от детска глъчка и смях,

бе стоплено нейното сърце,

но после всичко стана на прах.

 

Съпругът си верен загуби,

болест коварна уби го

и това я принуди

да гради всичко отново.

 

Сърцето й беше раздрано,

от плач, скръб и тежка мъка,

но не е лесно да изпълниш,

мисията да си жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...