6.03.2015 г., 23:25

Лицето на живота

525 0 0

Отначало всичко вървеше,

създаде уютен дом,

с усмивка всичко градеше,

но после попадна в погром.

 

Отначало домът и огрян бе

от детска глъчка и смях,

бе стоплено нейното сърце,

но после всичко стана на прах.

 

Съпругът си верен загуби,

болест коварна уби го

и това я принуди

да гради всичко отново.

 

Сърцето й беше раздрано,

от плач, скръб и тежка мъка,

но не е лесно да изпълниш,

мисията да си жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...