Mar 6, 2015, 11:25 PM

Лицето на живота

  Poetry
523 0 0

Отначало всичко вървеше,

създаде уютен дом,

с усмивка всичко градеше,

но после попадна в погром.

 

Отначало домът и огрян бе

от детска глъчка и смях,

бе стоплено нейното сърце,

но после всичко стана на прах.

 

Съпругът си верен загуби,

болест коварна уби го

и това я принуди

да гради всичко отново.

 

Сърцето й беше раздрано,

от плач, скръб и тежка мъка,

но не е лесно да изпълниш,

мисията да си жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...