6 nov 2007, 17:14

Лична приказка

  Poesía
1.3K 0 31

Животът ми!
Животът ми - в разгара си.
Отвсякъде морета за преплуване!
Развято знаме острани на сала ми.
И хоризонти жадни за щурмуване.
Нали съм най-голямата сестра,
отгледах всичките си малки братя.
Научих ги да търсят смелостта.
И да се връщат, откъдето отлетяха.
Сега са ми подслонът посред студ.
Огнивчето, че някой ме очаква.
Животът ми! Животът ми е път,
а обичта на другите - награда.
Щастлива съм, че имам свобода
да мога да създавам битието.
Моретата под сала ми горят.
А аз наместо да изгарям - светя.
Родените души на кръстопът
възкръсват често. Точно като мене.
Те дълго мълком в тъмното тъкат
копривени криле за безнадеждни.
Преди сама да се превърна в лебед,
последния си брат облякох в риза.
Разсипа се небе в безрой морета.
А хоризонтът се превърна в близост.
Не съм Елиза. Имам много братя.
И силата без корист да обичам.
Морето е живот. Душата - салът...
И май започнах личната си приказка...

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...