6 nov 2007, 17:14

Лична приказка

  Poesía
1.3K 0 31

Животът ми!
Животът ми - в разгара си.
Отвсякъде морета за преплуване!
Развято знаме острани на сала ми.
И хоризонти жадни за щурмуване.
Нали съм най-голямата сестра,
отгледах всичките си малки братя.
Научих ги да търсят смелостта.
И да се връщат, откъдето отлетяха.
Сега са ми подслонът посред студ.
Огнивчето, че някой ме очаква.
Животът ми! Животът ми е път,
а обичта на другите - награда.
Щастлива съм, че имам свобода
да мога да създавам битието.
Моретата под сала ми горят.
А аз наместо да изгарям - светя.
Родените души на кръстопът
възкръсват често. Точно като мене.
Те дълго мълком в тъмното тъкат
копривени криле за безнадеждни.
Преди сама да се превърна в лебед,
последния си брат облякох в риза.
Разсипа се небе в безрой морета.
А хоризонтът се превърна в близост.
Не съм Елиза. Имам много братя.
И силата без корист да обичам.
Морето е живот. Душата - салът...
И май започнах личната си приказка...

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...