И пак до късно ще стоиш,
в сънища неясно ще бълнуваш.
Капаните неволно ще броиш.
Ангелите с думи ще рисуваш.
Ластика набързо ще захвърлиш,
къдрици ще разпуснеш във нощта.
Демоните в мене ще разбудиш
и ще поискам да целуна вечността.
С алените устни ще допиеш,
кристалът ще се счупи угризен,
коприната в ръцете си ще шиеш,
а Дявол ще те гали - съблазнен.
© Любослава Пиринкова Todos los derechos reservados