И пак до късно ще стоиш,
в сънища неясно ще бълнуваш.
Капаните неволно ще броиш.
Ангелите с думи ще рисуваш.
Ластика набързо ще захвърлиш,
къдрици ще разпуснеш във нощта.
Демоните в мене ще разбудиш
и ще поискам да целуна вечността.
С алените устни ще допиеш,
кристалът ще се счупи угризен,
коприната в ръцете си ще шиеш,
а Дявол ще те гали - съблазнен.
© Любослава Пиринкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
