30.06.2016 г., 10:05  

Лично

844 0 4

И пак до късно ще стоиш,
в сънища неясно ще бълнуваш.
Капаните неволно ще броиш.
Ангелите с думи ще рисуваш.
Ластика набързо ще захвърлиш,
къдрици ще разпуснеш във нощта.
Демоните в мене ще разбудиш
и ще поискам да целуна вечността.
С алените устни ще допиеш,
кристалът ще се счупи угризен,
коприната в ръцете си ще шиеш, 
а Дявол ще те гали - съблазнен
.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Пиринкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....