21 abr 2019, 1:49

Life

950 2 5

 

Годините бързо се нижат
и времето пак отлетя -
нито секунда не чака,
нито за миг не се спря.

 

Днес си безкрайно нещастен,
а утре - безумно щастлив.
После пък чудиш се как ли
останал си читав и жив.

 

Животът - безбрежна пътека
изглежда просторен и дълъг,
но всъщност изгубиш ли мярка
така неусетно ще сбъркаш.

 

Минават си множество месеци,
и седмици, дни, часове.
Накрая се питаш "Това аз ли съм?"
Продължаваш - дългът те зове.

 

11.1997


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© РоузМадърColdRevenge Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нека една малка частичка във всеки от нас си остане завинаги на 20!
  • Ами това съм го писала във второто десетилетие, което си е типично мислене за хора на тази възраст. Просто сега го пуснах, за да не събира прах повече. Друг е въпросът, че сигурно всеки си задава въпроса по-долу в някакъв етап от живота си.
  • "Това аз ли съм?" - когато си го задаваме този въпрос по-често, живеем истински, с душата си. Пътуваме навътре към скритите истини в нея. Живееш и твориш, опитвайки се да разгадаеш магията на живота, нетипично за хора във възрастта на четвъртото десетилетие! Добра среща!
  • Благодаря, Марко! Понякога още от ранна възраст започват бурите, но поне каляват волята и ни подготвят за това, което предстои.
  • Днес си безкрайно нещастен,
    а утре - безумно щастлив.
    После пък чудиш се как ли
    останал си читав и жив.
    Описала си по перфектен начин лъкатушенето на сътбата.
    Много ми хареса стиха. Поздрави, Tangerine !

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...