Tangerine (Хел)
135 1647
21.04.2019 г., 1:49 ч.

Life 

  Поезия » Философска
767 2 5

 

Годините бързо се нижат
и времето пак отлетя -
нито секунда не чака,
нито за миг не се спря.

 

Днес си безкрайно нещастен,
а утре - безумно щастлив.
После пък чудиш се как ли
останал си читав и жив.

 

Животът - безбрежна пътека
изглежда просторен и дълъг,
но всъщност изгубиш ли мярка
така неусетно ще сбъркаш.

 

Минават си множество месеци,
и седмици, дни, часове.
Накрая се питаш "Това аз ли съм?"
Продължаваш - дългът те зове.

 

11.1997


 

© Хел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нека една малка частичка във всеки от нас си остане завинаги на 20!
  • Ами това съм го писала във второто десетилетие, което си е типично мислене за хора на тази възраст. Просто сега го пуснах, за да не събира прах повече. Друг е въпросът, че сигурно всеки си задава въпроса по-долу в някакъв етап от живота си.
  • "Това аз ли съм?" - когато си го задаваме този въпрос по-често, живеем истински, с душата си. Пътуваме навътре към скритите истини в нея. Живееш и твориш, опитвайки се да разгадаеш магията на живота, нетипично за хора във възрастта на четвъртото десетилетие! Добра среща!
  • Благодаря, Марко! Понякога още от ранна възраст започват бурите, но поне каляват волята и ни подготвят за това, което предстои.
  • Днес си безкрайно нещастен,
    а утре - безумно щастлив.
    После пък чудиш се как ли
    останал си читав и жив.
    Описала си по перфектен начин лъкатушенето на сътбата.
    Много ми хареса стиха. Поздрави, Tangerine !
Предложения
: ??:??