Годините бързо се нижат
и времето пак отлетя -
нито секунда не чака,
нито за миг не се спря.
Днес си безкрайно нещастен,
а утре - безумно щастлив.
После пък чудиш се как ли
останал си читав и жив.
Животът - безбрежна пътека
изглежда просторен и дълъг,
но всъщност изгубиш ли мярка
така неусетно ще сбъркаш.
Минават си множество месеци,
и седмици, дни, часове.
Накрая се питаш "Това аз ли съм?"
Продължаваш - дългът те зове.
11.1997
© РоузМадърColdRevenge All rights reserved.
Друг е въпросът, че сигурно всеки си задава въпроса по-долу в някакъв етап от живота си.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
