10 dic 2023, 12:26

Ликуване 

  Poesía » Del paisaje, Versos blancos
291 1 0

Стройно единомислие

на светлина, листо

и вятър.

Корени, смисъл, 

тълкуване-

няма.

Лъчът пада

на листото

и ги люшка

вятърът.

Кой в кого 

е влюбен?

Не се разпознава.

Виждаме само-

ликуват.

Люшка, 

гори ги екстазът.

Корени, 

смисъл, 

тълкуване-

няма.

                                 12.08.1992г.

© Веси Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??