Стройно единомислие
на светлина, листо
и вятър.
Корени, смисъл,
тълкуване-
няма.
Лъчът пада
на листото
и ги люшка
вятърът.
Кой в кого
е влюбен?
Не се разпознава.
Виждаме само-
ликуват.
Люшка,
гори ги екстазът.
Корени,
смисъл,
тълкуване-
няма.
12.08.1992г.
© Веси Филипова Все права защищены