16 jul 2010, 12:12

Лила

917 0 2

Червени линии в пространство

процепват въздуха синеещ.

Не мислейки за своето нахалство,

го превръщат лилавеещ.

 

Тъй цветен е отново и уханен,

че забравям пурпурното в мен.

Потапям се в блаженството лила

и махам мойте сиви очила.

 

Нюансите играят си със мен,

но цветът е силно откровен,

както никой досега

издига ме в лилавата дъга.

 

За първи път светът е див,

по-ярък, заслепяващ даже.

Влюбвам се във него тъй красив

и искам, шепнейки, да каже...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© marry Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...