16.07.2010 г., 12:12

Лила

914 0 2

Червени линии в пространство

процепват въздуха синеещ.

Не мислейки за своето нахалство,

го превръщат лилавеещ.

 

Тъй цветен е отново и уханен,

че забравям пурпурното в мен.

Потапям се в блаженството лила

и махам мойте сиви очила.

 

Нюансите играят си със мен,

но цветът е силно откровен,

както никой досега

издига ме в лилавата дъга.

 

За първи път светът е див,

по-ярък, заслепяващ даже.

Влюбвам се във него тъй красив

и искам, шепнейки, да каже...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© marry Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...