Червени линии в пространство
процепват въздуха синеещ.
Не мислейки за своето нахалство,
го превръщат лилавеещ.
Тъй цветен е отново и уханен,
че забравям пурпурното в мен.
Потапям се в блаженството лила
и махам мойте сиви очила.
Нюансите играят си със мен,
но цветът е силно откровен,
както никой досега
издига ме в лилавата дъга.
За първи път светът е див,
по-ярък, заслепяващ даже.
Влюбвам се във него тъй красив
и искам, шепнейки, да каже...
© marry All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
