Червени линии в пространство
процепват въздуха синеещ.
Не мислейки за своето нахалство,
го превръщат лилавеещ.
Тъй цветен е отново и уханен,
че забравям пурпурното в мен.
Потапям се в блаженството лила
и махам мойте сиви очила.
Нюансите играят си със мен,
но цветът е силно откровен,
както никой досега
издига ме в лилавата дъга.
За първи път светът е див,
по-ярък, заслепяващ даже.
Влюбвам се във него тъй красив
и искам, шепнейки, да каже...
© marry All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
