Червени линии в пространство
процепват въздуха синеещ.
Не мислейки за своето нахалство,
го превръщат лилавеещ.
Тъй цветен е отново и уханен,
че забравям пурпурното в мен.
Потапям се в блаженството лила
и махам мойте сиви очила.
Нюансите играят си със мен,
но цветът е силно откровен,
както никой досега
издига ме в лилавата дъга.
За първи път светът е див,
по-ярък, заслепяващ даже.
Влюбвам се във него тъй красив
и искам, шепнейки, да каже...
© marry Все права защищены