16 июл. 2010 г., 12:12

Лила

918 0 2

Червени линии в пространство

процепват въздуха синеещ.

Не мислейки за своето нахалство,

го превръщат лилавеещ.

 

Тъй цветен е отново и уханен,

че забравям пурпурното в мен.

Потапям се в блаженството лила

и махам мойте сиви очила.

 

Нюансите играят си със мен,

но цветът е силно откровен,

както никой досега

издига ме в лилавата дъга.

 

За първи път светът е див,

по-ярък, заслепяващ даже.

Влюбвам се във него тъй красив

и искам, шепнейки, да каже...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© marry Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...