21 nov 2007, 18:57

Лилави нощи с орхидеен мирис

  Poesía » Otra
1.7K 0 16

 

Ароматни пури и кубински ром.
Деликатен гъдел, завладяващ привкус.
Приглушена глъчка във препълнен дом
и крайбрежен полъх на сандал и мускус.

Топла тъмна захар. Палми... Хладина.
Нощна страстна салса по карибски пясък.
Тропикански ритми в огнена страна.
Завладяващ джаз сред кабаретен блясък.

„Куба Либре” парещ в „Богедита” хай.
Черен скъп корал и перли с цвят на неро.
Пръснати смарагди в шоколадов рай.
Скъп кубински спомен с име „Варадеро”.

Бели пищни рокли, танцувален шум.
Куп цветя в косите, синьо-нежен ирис.
Морски дъх възбужда сякаш опиум
във лилави нощи с орхидеен мирис.


20.11.2007 г.
Дарина Дечева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е тука вече ме разби! Аз ли не виждам добре, или стихотворението ти от четири куплета, пресъздаващо толкова живо и свежо екзотиката на латиното и салсата, съдържа само ЕДИН глагол?
    Шапката ми е долу отдавна, но по-долу от този момент няма как да бъде!
  • Красиво е, Дарче!!! Поздравления!!!
  • Леле, прииска ми се да съм там...!
    Умееш го, Дар! Внушаваш емоция!
  • Направо ме упои...
    Браво, браво !!!
  • хубаво ухае!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....