21 нояб. 2007 г., 18:57

Лилави нощи с орхидеен мирис

1.7K 0 16

 

Ароматни пури и кубински ром.
Деликатен гъдел, завладяващ привкус.
Приглушена глъчка във препълнен дом
и крайбрежен полъх на сандал и мускус.

Топла тъмна захар. Палми... Хладина.
Нощна страстна салса по карибски пясък.
Тропикански ритми в огнена страна.
Завладяващ джаз сред кабаретен блясък.

„Куба Либре” парещ в „Богедита” хай.
Черен скъп корал и перли с цвят на неро.
Пръснати смарагди в шоколадов рай.
Скъп кубински спомен с име „Варадеро”.

Бели пищни рокли, танцувален шум.
Куп цветя в косите, синьо-нежен ирис.
Морски дъх възбужда сякаш опиум
във лилави нощи с орхидеен мирис.


20.11.2007 г.
Дарина Дечева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е тука вече ме разби! Аз ли не виждам добре, или стихотворението ти от четири куплета, пресъздаващо толкова живо и свежо екзотиката на латиното и салсата, съдържа само ЕДИН глагол?
    Шапката ми е долу отдавна, но по-долу от този момент няма как да бъде!
  • Красиво е, Дарче!!! Поздравления!!!
  • Леле, прииска ми се да съм там...!
    Умееш го, Дар! Внушаваш емоция!
  • Направо ме упои...
    Браво, браво !!!
  • хубаво ухае!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...