8 ago 2013, 23:47

Лилаво 

  Poesía
908 0 21

 

 

                                   Следобедът нарами си въздишките

                                   и бавно по пътеката на мравките

                                   към хоризонта тръгна...

                                   Превърна се в лилава точка...

                                   И след като пчелите се прибраха в кошерите

                                   и слънчогледите потънаха във размисъл,

                                   сянката на твоето отсъствие се удължи,

                                   порасна  мълчалива и двусмислена

                                   и като вярно, тъжно куче легна

                                   в нозете ми... и чакаше да го погаля...

                                   Денят умря, но пък нощта роди се...

                                   лилава нощ, в която съм сама...

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??