8 авг. 2013 г., 23:47

Лилаво 

  Поэзия
910 0 21

 

 

                                   Следобедът нарами си въздишките

                                   и бавно по пътеката на мравките

                                   към хоризонта тръгна...

                                   Превърна се в лилава точка...

                                   И след като пчелите се прибраха в кошерите

                                   и слънчогледите потънаха във размисъл,

                                   сянката на твоето отсъствие се удължи,

                                   порасна  мълчалива и двусмислена

                                   и като вярно, тъжно куче легна

                                   в нозете ми... и чакаше да го погаля...

                                   Денят умря, но пък нощта роди се...

                                   лилава нощ, в която съм сама...

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??