8.08.2013 г., 23:47 ч.

Лилаво 

  Поезия
909 0 21

 

 

                                   Следобедът нарами си въздишките

                                   и бавно по пътеката на мравките

                                   към хоризонта тръгна...

                                   Превърна се в лилава точка...

                                   И след като пчелите се прибраха в кошерите

                                   и слънчогледите потънаха във размисъл,

                                   сянката на твоето отсъствие се удължи,

                                   порасна  мълчалива и двусмислена

                                   и като вярно, тъжно куче легна

                                   в нозете ми... и чакаше да го погаля...

                                   Денят умря, но пък нощта роди се...

                                   лилава нощ, в която съм сама...

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??