Лилаво
Следобедът нарами си въздишките
и бавно по пътеката на мравките
към хоризонта тръгна...
Превърна се в лилава точка...
И след като пчелите се прибраха в кошерите
и слънчогледите потънаха във размисъл,
сянката на твоето отсъствие се удължи,
порасна мълчалива и двусмислена
и като вярно, тъжно куче легна
в нозете ми... и чакаше да го погаля...
Денят умря, но пък нощта роди се...
лилава нощ, в която съм сама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
