Чуйте, история една, аз ще ви разкажа

за детството ми и за книгата с бели.

Детството ми е прекрасно, ще покажа,

”Имало едно време, малко Лили.”
 

От празните кашони замъци строи си,

от вестниците - кораби си прави.

Най-много обича да лети високо

с люлката и със старото хвърчило.

Обича приказките и на баба

по сто пъти я кара да разказва.

Обича много, много своя дядо,

и когато вдишат от липата заедно.

Обича да бере цветя за мама,

и лелите по нея да тичат.

С мама музика да слушат

и старите филми да гледат.

Обича също китарата на тате,

и когато пеят своите рок песни.

И на конче вечно да я носи

а нощем книги тя да си чете.

Обича по дърветата да се катери,

и светът оттам да и говори.

Обича да играе отстрани на блока,

и по нея вечно нейните да викат!

И от хълма с найлон да се спуска,

и с братовчед си топката да рита.

В първи клас се записа на пиано,

и тренираше карате тайно.

А когато прибере се вкъщи 

в книгата белите си записва .

Без да иска всичко чупи,

и в шеги и чудо всички вижда.

Знае, че татко е доброто ченге,

и че в очите му е тя светлината.

Но тихо! Щом мама преброи до три

Лили козирува, и вече слуша.