Лили Чудото
Чуйте, история една, аз ще ви разкажа
за детството ми и за книгата с бели.
Детството ми е прекрасно, ще покажа,
”Имало едно време, малко Лили.”
От празните кашони замъци строи си,
от вестниците - кораби си прави.
Най-много обича да лети високо
с люлката и със старото хвърчило.
Обича приказките и на баба
по сто пъти я кара да разказва.
Обича много, много своя дядо,
и когато вдишат от липата заедно.
Обича да бере цветя за мама,
и лелите по нея да тичат.
С мама музика да слушат
и старите филми да гледат.
Обича също китарата на тате,
и когато пеят своите рок песни.
И на конче вечно да я носи
а нощем книги тя да си чете.
Обича по дърветата да се катери,
и светът оттам да и говори.
Обича да играе отстрани на блока,
и по нея вечно нейните да викат!
И от хълма с найлон да се спуска,
и с братовчед си топката да рита.
В първи клас се записа на пиано,
и тренираше карате тайно.
А когато прибере се вкъщи
в книгата белите си записва .
Без да иска всичко чупи,
и в шеги и чудо всички вижда.
Знае, че татко е доброто ченге,
и че в очите му е тя светлината.
Но тихо! Щом мама преброи до три
Лили козирува, и вече слуша.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
