7 dic 2007, 21:37

Лилипутът

  Poesía » Civil
1.1K 0 10
Мъни-мъничък миничък,
що си ти самичък,
кат` сте толкоз много?

Щот` на бройката отвъд,
иде кройката на твойта плът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Едуард Кехецикян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съгласен съм. Ние не можем да нарочваме Хайд и по тоя начин да оправдаваме Джекил. Все едно да се любуваме на невзрачното и в същото време да заклеймяваме подтика към цвят. Затова и Хайд не е еднозначното зло в контраст на уж добрия Джекил.

    Но Хайд е дело, издънка, неотчетен остатък от личността на ординерния Джекил. Хайд е претенцията за мащаб в лилипута, Хайд е изкривената гъливерщина, която избива от несъзнаваното на ситния човек.

    Дори и организираната престъпност с нейните октоподен подход страда от патологичната си същност - чувството за малозначителност (доктор Джекил). Поради тая причина се ражда и Хайд, желанието за власт.

    Спасението от лилипутското и престъпното е - да си дадем сметка за шизофреничното отнасяне на Джекил и Хайд у нас, и да превърнем това отнасяне в синтетично.

  • Всеки човек е доктор Джекил. Всеки доктор Джекил съдържа в себе си господин Хайд. Колкото повече потиснат е съвременният Хайд, толкова повече той избива не в престъпление... а в общност. Специфичното на тая Хайдова общност е, че тя е лилипутска общност. Лилипутите имат забрани. Матрицата на всички тези забрани е свръхзабраната да се говори за ръста на отделния лилипут. А този ръст е върховният мотив за сбор, за общност на лилипутите.

    Всеки здрав човек е добре да помни, че е Джекил; това винаги отнася към алтернативата му - Хайд. Ако ли пък не прави това, ако пропуска Джекил в себе си, човекът става Хайд - днешният лилипут.

    И, разбира се, тогава се появява така наречената "ответна реакция" - вменяваща ординерност и низки страсти. Така лилипутът се опитва да расте.
  • Опитът за стих поразява разярения читател, който екстраполирайки авторовата инвектива, инвенцията на комуникативния му макеавелизъм, стига неизбежно до картината на ординерната и субективна агресивност, провокираща неоправдана сакрализация на низки страсти, сардонизация и ответна реакция:

    Мъни-мъничък, миньонче
    сладко като бонбонче,
    що си така многолюден?

    Идвам с кройка от плът
    макар и малко тесногръд.
  • Проявата и акцента върху мнозинството на лилипутщината е отмъщението на лилипутите. Отмъщение срещу смътното усещане, че са жертва - на липсващата им индивидуалност.
  • хм..аз май по друг начин виждам този стих...според мен те по-скоро са жертви на "максимално количество...с ниско качество"...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...