Лилипутът

Комментарии

• 

  selsal (Едуард Кехецикян)

  Съгласен съм. Ние не можем да нарочваме Хайд и по тоя начин да оправдаваме Джекил. Все едно да се любуваме на невзрачното и в същото време да заклеймяваме подтика към цвят. Затова и Хайд не е еднозначното зло в контраст на уж добрия Джекил.
  
  Но Хайд е дело, издънка, неотчетен остатък от личността на ординерния Джекил. Хайд е претенцията за мащаб в лилипута, Хайд е изкривената гъливерщина, която избива от несъзнаваното на ситния човек.
  
  Дори и организираната престъпност с нейните октоподен подход страда от патологичната си същност - чувството за малозначителност (доктор Джекил). Поради тая причина се ражда и Хайд, желанието за власт.
  
  Спасението от лилипутското и престъпното е - да си дадем сметка за шизофреничното отнасяне на Джекил и Хайд у нас, и да превърнем това отнасяне в синтетично.
  
  

  2007-12-10T22:10:04+02:00
• 

  selsal (Едуард Кехецикян)

  Всеки човек е доктор Джекил. Всеки доктор Джекил съдържа в себе си господин Хайд. Колкото повече потиснат е съвременният Хайд, толкова повече той избива не в престъпление... а в общност. Специфичното на тая Хайдова общност е, че тя е лилипутска общност. Лилипутите имат забрани. Матрицата на всички тези забрани е свръхзабраната да се говори за ръста на отделния лилипут. А този ръст е върховният мотив за сбор, за общност на лилипутите.
  
  Всеки здрав човек е добре да помни, че е Джекил; това винаги отнася към алтернативата му - Хайд. Ако ли пък не прави това, ако пропуска Джекил в себе си, човекът става Хайд - днешният лилипут.
  
  И, разбира се, тогава се появява така наречената "ответна реакция" - вменяваща ординерност и низки страсти. Така лилипутът се опитва да расте.
  

  2007-12-09T10:25:30+02:00
• 

  Com_ocio (Хухавел Кайлъшки)

  Опитът за стих поразява разярения читател, който екстраполирайки авторовата инвектива, инвенцията на комуникативния му макеавелизъм, стига неизбежно до картината на ординерната и субективна агресивност, провокираща неоправдана сакрализация на низки страсти, сардонизация и ответна реакция:
  
  Мъни-мъничък, миньонче
  сладко като бонбонче,
  що си така многолюден?
  
  Идвам с кройка от плът
  макар и малко тесногръд.
  

  2007-12-09T01:27:40+02:00
• 

  selsal (Едуард Кехецикян)

  Проявата и акцента върху мнозинството на лилипутщината е отмъщението на лилипутите. Отмъщение срещу смътното усещане, че са жертва - на липсващата им индивидуалност.

  2007-12-07T22:55:27+02:00
• 

  Apaika (Арлина)

  хм..аз май по друг начин виждам този стих...според мен те по-скоро са жертви на "максимално количество...с ниско качество"...

  2007-12-07T22:21:52+02:00