20 sept 2017, 8:54

Лимонада

  Poesía
818 1 2

 

Хванах кукумявка на вратата

на лабораторията на светлината.

Какво е станало с нея, не знам,

но вече не е там.

А, тя била всъщност тука,

с мъртва хватка ми стиска юмрука.

Аз я тръскам, тя не се пуска,

иска ръката ми да изхруска.

Когато животът ти поднесе изненада,

пий една кисела лимонада.

Днес съм същинска модна кралица,

перча се с кукумявчена ръкавица.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз не. Стихотворението е провокирано от едно "кърваво" ревю на истанбулски дизайнер наскоро, където моделите стъпваха по трупове, а на подиума бяха разпръснати червени парчета плат, символизиращи кръв.
  • И аз обичам лимонада,
    но вчера бях на цитронада

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...