20.09.2017 г., 8:54

Лимонада

816 1 2

 

Хванах кукумявка на вратата

на лабораторията на светлината.

Какво е станало с нея, не знам,

но вече не е там.

А, тя била всъщност тука,

с мъртва хватка ми стиска юмрука.

Аз я тръскам, тя не се пуска,

иска ръката ми да изхруска.

Когато животът ти поднесе изненада,

пий една кисела лимонада.

Днес съм същинска модна кралица,

перча се с кукумявчена ръкавица.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз не. Стихотворението е провокирано от едно "кърваво" ревю на истанбулски дизайнер наскоро, където моделите стъпваха по трупове, а на подиума бяха разпръснати червени парчета плат, символизиращи кръв.
  • И аз обичам лимонада,
    но вчера бях на цитронада

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...