20 сент. 2017 г., 08:54

Лимонада

817 1 2

 

Хванах кукумявка на вратата

на лабораторията на светлината.

Какво е станало с нея, не знам,

но вече не е там.

А, тя била всъщност тука,

с мъртва хватка ми стиска юмрука.

Аз я тръскам, тя не се пуска,

иска ръката ми да изхруска.

Когато животът ти поднесе изненада,

пий една кисела лимонада.

Днес съм същинска модна кралица,

перча се с кукумявчена ръкавица.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз не. Стихотворението е провокирано от едно "кърваво" ревю на истанбулски дизайнер наскоро, където моделите стъпваха по трупове, а на подиума бяха разпръснати червени парчета плат, символизиращи кръв.
  • И аз обичам лимонада,
    но вчера бях на цитронада

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...