20 сент. 2017 г., 08:54

Лимонада

820 1 2

 

Хванах кукумявка на вратата

на лабораторията на светлината.

Какво е станало с нея, не знам,

но вече не е там.

А, тя била всъщност тука,

с мъртва хватка ми стиска юмрука.

Аз я тръскам, тя не се пуска,

иска ръката ми да изхруска.

Когато животът ти поднесе изненада,

пий една кисела лимонада.

Днес съм същинска модна кралица,

перча се с кукумявчена ръкавица.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз не. Стихотворението е провокирано от едно "кърваво" ревю на истанбулски дизайнер наскоро, където моделите стъпваха по трупове, а на подиума бяха разпръснати червени парчета плат, символизиращи кръв.
  • И аз обичам лимонада,
    но вчера бях на цитронада

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...