30 oct 2011, 13:47

Линкове

  Poesía » Otra
1K 0 0

Една част забавно впечатление първо,
една част усмивка, направена по модел,
после как очите изкуствено ще извърта
и разговорът в друга посока поел...

Една част чар и намигания вътре в душата,
една част скрити желания и сложни игри,
добави още грим, злато и блясък на устата,
и енергия за огъня, който ще дава искри...

Но не мисля, че изобщо е спорно -
дори за една мисъл, за мигове,
да ги възприемаме като хора
вместо сега - само като линкове...

Една част от всичко нам вече познато,
но друга част от мистерии и тайни
и, оказва се, че не е човекът от злато,
а от събрани тук качества случайни...

Една част лъжи, част - доста голяма,
една част от причини да не продължиш
и, ако тази последната част я няма,
тогава добавяме част "да откачиш..."

Но не мисля, че изобщо е спорно -
дори за една мисъл, за мигове,
да ги възприемаме като хора,
вместо сега - само като линкове...

Тя е моят ангел,
тя е моят дявол,
но защо да дам под кожата
да влиза, както си реши,
а тя не иска по ръба на ножа
да се движи, а да греши,
наляво ли, надясно ли,
разнообразни игри!
А докогато ú омръзна,
тя ще спре ли да бъде мръсна?
За една нощ ще е първа,
докато някой друг ще я тръшка,
малко ще се прави на сладка,
малко ще се прави на мъжка,
а с мен какво ли ще стане,
да забравя ли как силничко пъшка,
под напора на измисленото от нас,
когато една такава жена я опъват,
дали винаги ползва истинска страст?

Но не мисля, че изобщо е спорно -
дори за една мисъл, за мигове,
да ги възприемаме като хора,
вместо сега - само като линкове...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...