30.10.2011 г., 13:47

Линкове

1K 0 0

Една част забавно впечатление първо,
една част усмивка, направена по модел,
после как очите изкуствено ще извърта
и разговорът в друга посока поел...

Една част чар и намигания вътре в душата,
една част скрити желания и сложни игри,
добави още грим, злато и блясък на устата,
и енергия за огъня, който ще дава искри...

Но не мисля, че изобщо е спорно -
дори за една мисъл, за мигове,
да ги възприемаме като хора
вместо сега - само като линкове...

Една част от всичко нам вече познато,
но друга част от мистерии и тайни
и, оказва се, че не е човекът от злато,
а от събрани тук качества случайни...

Една част лъжи, част - доста голяма,
една част от причини да не продължиш
и, ако тази последната част я няма,
тогава добавяме част "да откачиш..."

Но не мисля, че изобщо е спорно -
дори за една мисъл, за мигове,
да ги възприемаме като хора,
вместо сега - само като линкове...

Тя е моят ангел,
тя е моят дявол,
но защо да дам под кожата
да влиза, както си реши,
а тя не иска по ръба на ножа
да се движи, а да греши,
наляво ли, надясно ли,
разнообразни игри!
А докогато ú омръзна,
тя ще спре ли да бъде мръсна?
За една нощ ще е първа,
докато някой друг ще я тръшка,
малко ще се прави на сладка,
малко ще се прави на мъжка,
а с мен какво ли ще стане,
да забравя ли как силничко пъшка,
под напора на измисленото от нас,
когато една такава жена я опъват,
дали винаги ползва истинска страст?

Но не мисля, че изобщо е спорно -
дори за една мисъл, за мигове,
да ги възприемаме като хора,
вместо сега - само като линкове...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...