Липса
617
0
0
Отново танцуваш по моите нерви
като слънчево зайче по голи стени.
Cъбличам от себе си всички резерви.
Oстава това, що ти вече плени.
В очите ми тлеят два въглена скрити
зад фасада от ледена блудкава кал.
А пък устните няма моят блян да засити,
щом във теб не нагарча даже мъничко жал.
И гримът ми прикрива неуспешно желания,
що в душата се мъча аз до кръв да изтрия.
Не, не искай от мен да изричам признания,
щом не мога след туй пак при теб да се скрия.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Гулериа Todos los derechos reservados
