Липса
614
0
0
Отново танцуваш по моите нерви
като слънчево зайче по голи стени.
Cъбличам от себе си всички резерви.
Oстава това, що ти вече плени.
В очите ми тлеят два въглена скрити
зад фасада от ледена блудкава кал.
А пък устните няма моят блян да засити,
щом във теб не нагарча даже мъничко жал.
И гримът ми прикрива неуспешно желания,
що в душата се мъча аз до кръв да изтрия.
Не, не искай от мен да изричам признания,
щом не мога след туй пак при теб да се скрия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Гулериа Все права защищены
