(На Баща ми)
Липсват ми твоите пъстри очи,
Които понякога ме гледаха сурово!
Липсва ми да правя пак детски бели
И да ме прегръщаш след караница строга..
Липсва ми да казвам думата "ТАТИ",
Липсва ми твоето бащино крило!
Липсва ми да се возим двама в колата
И да ме учиш как да карам колело!
Липсва ми аромата на дим от цигари,
Запалил след работа рано, призори!
Липсва ми дори като беше в казармата
И вкъщи те нямаше с нощи, с дни..
Притиснала силно, аз, снимката стара,
Се моля да чуя гласа ти за миг..
Да ми кажеш " С всичко се справяш!"
И няма за какво да ми бъдеш сърдит..
И ми липсваш, да знаеш, дори да не личи,
Аз мисля за теб постоянно..
Сърцето от раните силно кърви,
Защото ТЕБ в живота ми те НЯМА! ...
...За тази болка няма лек,
Дори да мине още век! ...
© Донна Илиева Todos los derechos reservados