7.09.2018 г., 14:29

Липса

713 1 1

(На Баща ми)

 

Липсват ми твоите пъстри очи,
Които понякога ме гледаха сурово!
Липсва ми да правя пак детски бели
И да ме прегръщаш след караница строга.. 

 

Липсва ми да казвам думата "ТАТИ",
Липсва ми твоето бащино крило!
Липсва ми да се возим двама в колата 
И да ме учиш как да карам колело!

 

Липсва ми аромата на дим от цигари, 
Запалил след работа рано, призори! 
Липсва ми дори като беше в казармата 
И вкъщи те нямаше с нощи, с дни.. 

 

Притиснала силно, аз, снимката стара,
Се моля да чуя гласа ти за миг..
Да ми кажеш " С всичко се справяш!"
И няма за какво да ми бъдеш сърдит.. 

 

И ми липсваш, да знаеш, дори да не личи,
Аз мисля за теб постоянно..
Сърцето от раните силно кърви,
Защото ТЕБ в живота ми те НЯМА! ... 

 

...За тази болка няма лек, 
            Дори да мине още век! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донна Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поезията се ражда от болка! Това са връзки, които преминават извън времето и пространството!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....