Sep 7, 2018, 2:29 PM

Липса 

  Poetry » Other
381 1 2

(На Баща ми)

 

Липсват ми твоите пъстри очи,
Които понякога ме гледаха сурово!
Липсва ми да правя пак детски бели
И да ме прегръщаш след караница строга.. 

 

Липсва ми да казвам думата "ТАТИ",
Липсва ми твоето бащино крило!
Липсва ми да се возим двама в колата 
И да ме учиш как да карам колело!

 

Липсва ми аромата на дим от цигари, 
Запалил след работа рано, призори! 
Липсва ми дори като беше в казармата 
И вкъщи те нямаше с нощи, с дни.. 

 

Притиснала силно, аз, снимката стара,
Се моля да чуя гласа ти за миг..
Да ми кажеш " С всичко се справяш!"
И няма за какво да ми бъдеш сърдит.. 

 

И ми липсваш, да знаеш, дори да не личи,
Аз мисля за теб постоянно..
Сърцето от раните силно кърви,
Защото ТЕБ в живота ми те НЯМА! ... 

 

...За тази болка няма лек, 
            Дори да мине още век! ...

© Донна Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поезията се ражда от болка! Това са връзки, които преминават извън времето и пространството!
  • Хареса ми много тази поетична изповед. Жалко е, че поводът за написването и е тъжен!
Random works
: ??:??