16 abr 2009, 2:52

Липсва ми

  Poesía » Otra
760 0 1

(дует с Крисинцето)

 

Липсва ми времето, когато бях малък,
имах всичко, което ми бе нужно.
Сега, дори и да не мога да страдам,
щастието ми се вижда твърде чуждо.

Липсва ми времето, когато можех да мечтая,
имах много мечти, исках да са реалност.
Сега детето го няма, животът се обръща,
а мечтите в сивота превръща!

Липсват ми сънищата, в които живеех,
тяхната гениална цветност и красота.
Когато сега се завръщам към нея,
тя ме връща в черно-белия свят.

Липсва ми детския смях,
страната без граници, в която живях.
Липсват ми малките неща,
които променяха коренно света.

Липсват ми добрите стари години,
всякакви приключения и добър дух.
И тази липса ме прави различен,
достигнал до мястото си, ето тук.

Липсват ми погледите мили,
и прошката, когато сме сгрешили.
Сега животът е различен -
грешките не са тъй лесно простими.

И липсват ми нещата, които ме създават,
те - които ме правят, какъвто съм сега.
Добрите ги няма, лошите - продължават
и така моя свят продължавам да въртя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Липсва ми детския смях
    страната без граници, в която живях."

    Прекрасно чуство се носи от редовете на стиха.
    Малко тъжно, заради носталгията и невъзможността да върнем страната без граници, ала все пак ти става хубаво, че я е имало и когато много ти натежи да си въртиш света можеш да си спомниш за нея с усмихнати сълзи.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...