(дует с Крисинцето)

Липсва ми времето, когато бях малък,
имах всичко, което ми бе нужно.
Сега, дори и да не мога да страдам,
щастието ми се вижда твърде чуждо.

Липсва ми времето, когато можех да мечтая,
имах много мечти, исках да са реалност.
Сега детето го няма, животът се обръща,
а мечтите в сивота превръща!

Липсват ми сънищата, в които живеех,
тяхната гениална цветност и красота.
Когато сега се завръщам към нея,
тя ме връща в черно-белия свят.

Липсва ми детския смях,
страната без граници, в която живях.
Липсват ми малките неща,
които променяха коренно света.

Липсват ми добрите стари години,
всякакви приключения и добър дух.
И тази липса ме прави различен,
достигнал до мястото си, ето тук.

Липсват ми погледите мили,
и прошката, когато сме сгрешили.
Сега животът е различен -
грешките не са тъй лесно простими.

И липсват ми нещата, които ме създават,
те - които ме правят, какъвто съм сега.
Добрите ги няма, лошите - продължават
и така моя свят продължавам да въртя.