16.04.2009 г., 2:52

Липсва ми

752 0 1

(дует с Крисинцето)

 

Липсва ми времето, когато бях малък,
имах всичко, което ми бе нужно.
Сега, дори и да не мога да страдам,
щастието ми се вижда твърде чуждо.

Липсва ми времето, когато можех да мечтая,
имах много мечти, исках да са реалност.
Сега детето го няма, животът се обръща,
а мечтите в сивота превръща!

Липсват ми сънищата, в които живеех,
тяхната гениална цветност и красота.
Когато сега се завръщам към нея,
тя ме връща в черно-белия свят.

Липсва ми детския смях,
страната без граници, в която живях.
Липсват ми малките неща,
които променяха коренно света.

Липсват ми добрите стари години,
всякакви приключения и добър дух.
И тази липса ме прави различен,
достигнал до мястото си, ето тук.

Липсват ми погледите мили,
и прошката, когато сме сгрешили.
Сега животът е различен -
грешките не са тъй лесно простими.

И липсват ми нещата, които ме създават,
те - които ме правят, какъвто съм сега.
Добрите ги няма, лошите - продължават
и така моя свят продължавам да въртя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Липсва ми детския смях
    страната без граници, в която живях."

    Прекрасно чуство се носи от редовете на стиха.
    Малко тъжно, заради носталгията и невъзможността да върнем страната без граници, ала все пак ти става хубаво, че я е имало и когато много ти натежи да си въртиш света можеш да си спомниш за нея с усмихнати сълзи.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...